Индивидуален предприемач като търговско дружество - предприемач

Индивидуален предприемач като търговско дружество

Предприемаческата дейност е дейност икономически. Бизнес цел предполага известна несигурност и нестабилност, способността да се претендира в резултат на дейността си, което означава, неизбежността на риск, заплаха от загуба на време, ресурси, печалби.

Индивидуални предприемачи - (предприемачи без юридическо лице или SP за кратко) - физическо лице, надлежно регистрирани и занимаващи се с предприемаческа дейност, без да е юридическо лице, както и частни нотариуси, адвокати, основана адвокат проучване, частни охранители, частните детективи (п . 2, чл. 11 от Данъчния кодекс).

Индивидуален предприемач (предприемач) - предмет на икономическата активност, организационна и правна форма, предвидена от законодателството на Република България за извършване на търговска (бизнес) активност на гражданите, регистрирани по предписания начин.

Индивидуален предприемач - гражданин заемаше инициатива, самостоятелно заети лица (до степента, до която не е забранена от закона), се извършва от негово име, под финансовата си отговорност, чиято цел - печалба или личен доход.

Предприемач - човек, който на свои и привлечени средства, както и на своя собствена риск създава фирма за свързване на входа, за да създадете стоки, продажбата на които ще му донесе печалба.

Поради това, собствениците на живот и наричат ​​себе си граждани, занимаващи се с търговия от време на време, без каквито и да било документи, които им дават право да се занимават с тази дейност, като например лица, за да ги препродаде. Ако гражданин се занимава с такива дейности от време на време, без да преследват печалба в същото време, тя не може да се разглежда като предприемач и не трябва да се регистрира като такъв.

От правна гледна точка на един предприемач от само всеки гражданин, който се занимава с търговска дейност и е регистрирана като такава.

От гледна точка на публичното право (наказателна и административна) стопанска дейност, осъществена от лице, което не е регистрирано като предприемач, е незаконен бизнес.

Индивидуален предприемач има право да: отворите разплащателна сметка към банкова институция; има си търговска марка; да сключва сделки и да подпише икономически договори; получи банков заем; данъци самостоятелно заплащане; в съдебни производства в съда над имуществени спорове с юридически лица; използват наемен труд на другите въз основа на договори и т.н.

Предприемаческата способност на гражданин възниква при достигане на възраст от осемнадесет години, т.е. от момента, когато тя започне да функционира пълноценно.

По този начин, един гражданин, който е навършил 18-годишна възраст, както и в случаите и по реда, предвидени от закона, както и за 18 години, имат право да участват в предприемаческата дейност.

В България може да се занимава както на българските граждани в предприемаческа дейност, както и чужди граждани и лица без гражданство.

Самонаемането няма право да се занимава с съдии, прокурори, членове на федералните власти за сигурност, данъчни полиция, нотариуси.

Вашият бизнес е най-често създаден от хора, които не са подходящи за психологически подаване. Те не могат да работят в системи, където зад главите, когато това е необходимо, за да изпълни своята част от работата, без да се чувствате на резултатите от тяхната работа. Мотивацията за предприемачеството сред тези, които открили своето призвание да го често служи като желанието за свобода - свободата на материала, без влияние върху собствената си ситуация, свобода влияние върху дейността на фирмата, без влияние върху пазарната си ниша. Свободата да се повлияе на ситуацията в тяхното село, град, в страната. Те извършват никаква работа на вашия малък бизнес, доходите им може да са малки, но те са горди от факта, че те - източникът на това, което се случва, собствениците. Често тези, които решават да започнат бизнес - защита на тяхното достойнство, обижда материал недостатък.

Предприемачеството е интересно за тези, които искат, как можете да използвате ефективно ума си, умения, знания и творчество, физическа сила. Предприемачите искат да имат моралното удовлетворение от дейността си по отношение на неговата обществена полезност, те няма да направи безполезна работа или получаване на отпадъчни продукти.

Индивидуални бизнес винаги ще имат своето място на пазара. Има много начини, по които просто не са необходими големи предприятия. Има области, които се нуждаят, както и в големите предприятия и индивидуални предприемачи - съответно за малки и големи поръчки.

Индивидуален предприемач, като търговски субект, действащ от свое име и изпълнява някои от тях не е забранено от закона за търговия, т.е. тези сделки, които са свързани с търговската дейност, извършени системно или за постоянно и са насочени към реализиране на печалба.

Предприемачът е отговорен за задълженията си с всички свои активи, с изключение на имущество, които в съответствие с гражданското процесуално право не могат да бъдат налагани. Освен това, отделния предприемач, който не е извършил или неправилно изпълнил задължението, свързано с дейността си, да носи отговорност, независимо от вината. Той е освободен от отговорност само ако докаже, че правилното изпълнение на задължението е причинена от непреодолима сила. В този случай, тези обстоятелства не включват по-специално нарушение на задължението от страна на контрагентите длъжника, липса на пазар, необходима за изпълнението на продукти, липсата на Каунтърпарт длъжника необходимите средства - (от латинското «contrahens» - договаряне), една от страните по договора.

Нарушаване на правата и интересите на отделния предприемач собственост са защитени в процедурен ред специален арбитраж.

Индивидуален предприемач извършва икономически дейности своя сметка, трябва да бъде напълно отговорен за резултатите, тича неговата компания, напълно независима в организацията и развитието на бизнеса, сам да вземе решение относно разпределението на доходите, получени след облагане с данъци. Всичко това прави възможно гъвкаво адаптиране, но също така увеличава риска. Едно лице предприемач има право, като юридическо лице, нает персонал, но за разлика от юридическото лице има право да завещаем тяхното имущество.

Индивидуален предприемач има право да се занимават с всякакъв вид бизнес дейност, която не е забранена от закона. Въпреки това, някои видове дейност, списъкът на които се определят от закона, той може да бъде обект на специално разрешително (лиценз) само.

Така че, има три основни характеристики на предприемачеството:

· Извършване на дейности за печалба (търговски характер). Всеки собственик на имот има право свободно да се разпорежда с тях по своя преценка в тяхна полза, която се изразява, като правило, в плодовете и доходи от собственост, която е на печалба;

· Изпълнение на свой риск, което е, на своя собствена финансова отговорност. Този риск предполага приемане на предприемача като собственик на имота е не само възможните неблагоприятни последици, но и допълнителен риск на отношенията отговорност;

· Изпълнение на лицата, регистрирани като такива в съответствие със закона. По този начин, изпълнението на себе си, на свой собствен риск дейности, насочени към системно се възползват от лица, които не са регистрирани като предприемачи, а не на предприятието.