Колко тъжно за мен, когато приятелите отиват

или
И отново на затворените страници

*****
"Отнесени е мой приятел. Всичко е просто и ясно.
Това се случва. Разделени сме.

Оставих моя приятел и аз бях малко мъртъв,
И част от душата лети в небето.

От моя приятел. Заключен страница.
В средата на изречението счупен молив ... "
(Александър Shteingart) *

И всеки път, когато, се натъкнали на този злополучен заглавието на страницата е затворена, от
която скоро става студен сърце, аз се моля на Бог: "Ако само човекът е жив и здрав! Запазване и го пази, Господи мой! "

Аз съм ги чукат, като че ли в една затворена врата, и се надявам, през цялото време, че той (тя) ще се върна отново тук и ще бъдат доволни, а всички читатели на новите си творения в стих или проза.

Понякога наистина, някой скоро се връща, обяснявайки причината за напускане: творческа криза, или, напротив, работата по новата работа, политическата ситуация, или лични / семейни причини и така нататък.

Изоставена и върнати на тази страница веднага оживява, оживяват и по-хубава изоставена къща с дома връщане! (Между другото, заковани прозорци са винаги ме плашеха. В него има нещо трагично, безнадежден, ужасен)

И тези, които връщат тук за мен - като малък празник за сърцето и душата! Така жив! Така те вече имат всичкото добро!

МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ! Не си отивай, моля те!

С ВАС. Протича по следния начин част от мен.

* Редове стих-I A.Shteyngarta "Отнесени е мой приятел."

+ПРИЛОЖЕНИЕ. ВАС! (Всичко това е взето в публичното пространство в интернет, надявам се да не нарушават ничии права?)

- Pleykast "Това е тъжно, когато приятелите ви оставят. "

- Съставът на Игор Krutoy

Моят преглед на стих-е "Забравена Page. "(Ivanov Александър Evgenevich)

Да, много страници ТУК забравени,
И понякога - напълно затворен.
.
И все пак. И все пак. И все пак, хората
Приятели ще нека да си спомним.