Отписване на вземания и дължими отчитане на КС
Yu. V. Podporin, заместник-началник на специалните данъчни режими на Министерството на данъчната и митническата тарифа политика на Министерството на финансите
Преди съставянето на годишните счетоводни отчети "uproschentsam" държи опис, включително опис на всички видове финансови задължения. Ако по време на сметки или сметки, платими с изтекъл давностен срок за инвентаризацията идентифицирани, тези задължения трябва да бъдат отписани.
Тази процедура е създадена за счетоводни цели. Трябва ли някакъв начин отразява отписване на вземания и изискуеми задължения с изтекъл давностен срок в "uproschentsev" данъчни регистри?
Да, преди изготвянето на годишния доклад на организацията и индивидуални предприемачи, включително прилагане UPDF, ние сме длъжни да направи опис. Ако описът се идентифицира сметки или сметки, платими с изтекъл давностен срок, той трябва да бъде отписана на счетоводните документи.
За данъчни цели отписани вземания и задължения се отчитат по различен начин. Нека започнем с вземанията.
За данъчни цели, когато сметките на UPDF вземания с изтекъл давностен срок не е било взето под внимание, то се отписва само в областта на счетоводството. Списъкът на разходи вземат под внимание, когато UPDF, този поток се отписва вземания, не.
Трябва ли да включа отписани вземания в доходите, когато UPDF?
Не. Както е п. 1 супена лъжица. 346,17 на Данъчния кодекс. от датата на получаване на дохода се признава ден на получаване на средства по банкови сметки и (или) в брой, да получат друга собственост (строителство, услуги) и (или) права на собственост, както и изплащане на дълга (изплащане) на данъкоплатеца по някакъв друг начин (на касова основа).
В тази връзка, в размер на несъбираеми вземания, които организациите, представляващи други разходи, приходи взети под внимание при определяне на данъчната основа за платен във връзка с прилагането данък
UPDF, не се увеличава.
Отписани вземания не се признават, когато UPDF за данъчни цели всеки доход и разходи.
Отписани вземания следва да се считат приходи за данъчни цели, когато UPDF само в случай, че този дълг ще се начислява и изплаща в брой или по друг начин.
В този случай, счетоводните отписване дълговете на неплатежоспособните длъжници отчитат баланса в рамките на пет години от датата на отмяна на възможността за наблюдение на неговото възстановяване в случай на промени в имотното състояние на длъжника по сметката 007 "отписват дълговете на неплатежоспособните длъжници."
Това се отразява по никакъв начин на данъчно счетоводство "uproschentsev" отписани като задължения?
Да, отписани изискуеми задължения, отразени в данъчната счетоводство "uproschentsev".
По силата на ал. 1, чл. 346.15 NK България данъкоплатците, прилагащи опростена данъчна система, при определяне на обекта на данъчно облагане в приходите от продажби сметка определят в съответствие с чл. 249 от Данъчния кодекс. и не-оперативен доход, определен по реда на чл. 250 НК България.
Параграф 18 от чл. 250 НК България установи, че не са оперативни приходи се признават като приходи под формата на изискуеми задължения (задължения към кредитори), отписани във връзка с изтичането на срока на давност или по други причини, освен в случаите, предвидени точки. 21, п. 1 супена лъжица. 251 НК България.
Съответно, в размер на отписани изискуеми задължения е включена в приходите взема предвид при определяне на данъчната основа за платен във връзка с използването на опростена система за данъчно облагане данък.
Въз основа на какви документи отписани вземания са посочени за данъчни цели?
Задължения, на която е изтекъл давностният срок, записани в не-оперативни приходи в съответствие с инвентара, според писмената обосновка и заповед на ръководителя на организацията.
В кой момент е в размер на отписани като задължения трябва да бъдат включени в доходите: според описа в края на данъчния период, или по необходимост датата, на която давностният срок е изтекъл?
Глава 26.2 на Данъчния кодекс на България на специални правила за "uproschentsev" по този въпрос не е предвидено. Въпреки това, към датата на признаването на неофициалното приходи от дейността за целите на подоходното облагане е настроен н. 4 на чл. 271 от Данъчния кодекс. доход под формата на изискуеми задължения, за които е изтекъл давностният, записана в не-оперативни приходи в последния ден на отчетния период, който изтича на давност.
Разпоредбите на чл. 250 НК България предоставя на данъкоплатците да се включва сумата, дължима на която давностният срок е изтекъл, той не е оперативен доход в годината на изтичане на срока на давност а.
Ако отписани вземания не се отразява на данъчната основа в UPDF, а след това задължения за обезценка увеличава данъчната основа. В тази връзка възниква въпросът: възможно ли е да се удължи срока на давност, за да се избегне отписване на изискуеми задължения?
Съгласно чл. 196 CC България период общото ограничение е три години, считано от датата, определена в съответствие с чл. 200 от Гражданския процесуален кодекс на Република България.
Ако не е предвидено друго в закон, давностният срок започва да тече от датата, на която лицето е знаело или е трябвало да знае за нарушаването на техните права и за това кой е най-правилното ответника по иска за защита на това право.
За задължения с падеж на определен давностен срок започва в края на периода на изпълнение.
За задълженията дата на изпълнение не се определят или от време на търсенето, давностният срок започва да тече от датата на вземанията на кредиторите на изпълнението на задължението, и ако длъжникът е даден срок за изпълнение на такова изискване, изчисляването на давностния срок започва да тече от края на срока, предвиден за изпълнение на това изискване. В този случай, давността в никакъв случай не може да надвишава 10 години, считано от датата на ангажираност.
За прибягват задължения на давността започва да тече от датата на изпълнение на главното задължение.
Като общо правило, периодът на ограничение е три години. Въпреки това, той може да бъде прекъснато, а след този период ще започне да тече отново. Какви конкретни действия на задълженото лице, което показва признаване на дълга, прекъсва давностния срок?
Съгласно чл. 203 от Гражданския процесуален кодекс на България, давността е прекъсната от извършването на задълженото лице от действия, показващи признаване на дълга.
След почивката ограничителния период започва отново. Времето, изминало преди прекъсването не се брои в новия план.
Конкретни действия на задълженото лице, което показва признаване на дълга, който прекъсва давностния срок, Гражданския процесуален кодекс не са установени. По смисъла на чл. 203 CC България признаване на задължение може да бъде каквото и действие е възможно да се установи, че длъжникът се призна задължен към кредитора.
Чрез действията, свидетелстващи за признаване на дълга, за да се прекъсне давността, при тези обстоятелства, включват по-специално:
- признаване на претенцията;
- частично плащане от страна на длъжника, или (с тяхно съгласие) от друго лице на главницата и (или) сумите на санкции, както и частичното признаване на иск за изплащане на главницата, ако последният не е в рамките на само една база, а не сбор от различни бази;
- плащане на лихва върху главницата;
- промяна на упълномощеното лице на договора, което означава, че длъжникът признава наличието на дълга, както и по искане на длъжника на такава промяна в договора (например, отлагане или разсрочено плащане);
- Приемане на инкасо.
В случаите, когато задължението за осигуряване на изпълнението на неговите парче по парче или под формата на вземане на периодични плащания, а длъжникът извършени действия, които да покажат на признаването на само някаква част (периодично плащане), тези действия не могат да бъдат основание за прекъсване на давностния срок за други части (плащане).
Този списък не е изчерпателен, и всяко действие, следва да бъдат оценявани заедно с доказателствата, представени от страните.
На практика, например, действа на помирение на дълга разпространени, които са на писмено потвърждение за наличието на дълга и споразумение за компенсиране на взаимни вземания.
Но според ал. 2 супени лъжици. 196 CC България давностен срок не може да надвишава 10 години, считано от датата на нарушение на правото на защита на който определя срока.