Цитати от книгата "патология"

Така че ако искате да живеете. Защо е искаш да живееш? Защо просто не искам да живея в обикновени дни, в мир? Тъй като няма ограничения във времето? На живо - Не искам ...






Въпросите са прости, отговорът е прост, просто усещане за гадене. Хората отдавна, да ходи по земята, те вероятно няма да може да преживее нещо ново. Дори и краят на света не е нищо ново, за да се даде ...

- Женен съм за около тридесет минути, - казва Саня. - име на жена ми. Няма значение, какво е нейното име. Оженихме се, и по традиция са отишли ​​на вечен огън. Изкачвайки се по стълбите до пиедестала, стъпих на сватбата си рокля, оставяйки приятно черна точка. Тя се обърна и за всички - пред гости и войници застанали вечния огън - ми даде шамар в лицето. Като си за ръката, аз се изправих на пиедестал, извади от страничен джоб на сакото си удостоверение за сключен брак и се хвърля в огън.

Седейки на първа линия, ние лакирам сладолед и гледам водата. Това потоци.
- Когато тя utechot? - попита момчето.
"Когато тя utechot, ще умрем" - Мисля, че и не се страхува да изплаши го изрече мислите си на глас. Той взема думите ми за отговора.
- Това ли скоро? - Очевидно, той се интересува от това колко бързо utechot вода.
- Не, не е в най-скоро, - аз казвам, а не да се определи за себе си за какво говоря - за смърт или за движението на реката.

- Серж и Бог наистина е? - питам аз.
- Има, казва той, без ненужно твърдост. <.>
- И защо да го прави?
Монахът мълчеше. <.>
- Така че хората не се губят - отговаря монах.
- Това е жив. И мъртвите?
- Какво мислите? - попита той бавно.
- Не знам. Бог дава на божествената смисъла на самото раждане на човека - появата на е в по образ и подобие на Бога. И смъртта им трябва да даде усещане за божественото самия човек - казвам аз.
"Тогава той ще бъде възнаграден," - искам да добавя, но не добавите.
"Защо иначе ще умре тук, нашите момчета."